След светата Литургия за празника на преп. Йоан Рилски Чудотворец беше направена лития където, Негово Светейшество с тържествен водосвет освети обновената сграда и стаите за учениците от Семинарията.
След освещаването на сградата Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан поздрави ректора за положените от него усилия като каза, че вече повече от 115 години Св. Йоан Рилски избира своите ректори, които да следват неговите стъпки и завет за благото на духовната школа и учениците.
От своя страна архимандрит Пахомий прочете тържествено слово, с което благодари за подкрепата на Министър-председателя г-н Бойко Борисов за отпуснатата субсидия от МС, а също и за благословението на Негово Светейшество и и подкрепата от Св. Синод, за да се ремонтира и обнови семинарското общежитие.
Поздравително слово по случай освещаването на сградата произнесе и Кметът на гр. София г-жа Йорданка Фандъкова.
Тържествено слово на Архимандрит Пахомий:
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенство,
Ваше Преосвещенство,
Боголюбиви отци, Уважаеми министри, кметове, настоятели, Обични в Господа братя и сестри,
На днешния ден празнуваме паметта на всебългарския покровител и закрилник св. Йоан, Рилски Чудотворец. Честван и обичан от всички българи, той е особено почитан от възпитаниците на Софийската духовна семинария, на които той е духовен баща вече 115 години.
През 1902 г. в присъствието на княз Фердинанд и синодалните архиереи, Варненският и Великопреславски митрополит Симеон полага основния камък на първото българско богословско училище. Само след една година, тоест преди 115 г., на върха на Курубаглар е открита Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. И в деня на този празничен юбилей, ние ще кажем заедно с пророка и цар Давид: „Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса; ще вниквам във всички Твои дела и Ще размислям за Твоите велики деяния.” (Пс. 76:6). И наистина днес ние си спомняме не само за отеческите грижи за семинарията, проявени от Светия Синод на родната ни Църква и нейната йерархия, спомняме си не само трудовете на поколения ректори, преподаватели и възпитатели на Семинарията, спомняме си не само благородния пример на нейните благодетели и дарители , но преди всичко си спомняме, че това е дело Господне. Заради това за всички нас е утешително и насърчително да вникваме в делото Господне и да размисляме за Неговите велики деяния. В своята некратка и нелека история нашето духовно училище е преживявало и преодолявало много изпитания. В годините на Първата световна войня училищното здание е превърнато във военна болница, а семинарската управа наема за своите нужди частна сграда. Още по-големи трудности изпитват семинаристите в периода 1920 -1928 г., когато сградата на Семинарията е отчуждена и предоставена на Агрономическия факултет. Разбира се, най-тежки са десетилетията на изгнание, в които Семинарията е преместена на гара Черепиш. Този трънлив път, по който са вървяли обучаващи и обучавани, които въпреки изкушенията са били свидетели за верността на думите „светлината в мрака свети и мракът я не обзе” (Йн.1:5), е залог за бъдещето на Свети-Йоановото училище. Божията грижлива ръка напоява и обгрижва нашия духовен разсадник вече 115 години; Божията всепобеждаваща десница пази от гибел нашето малко духовно лозе вече повече от столетие. Божията благославяща десцница и днес е протегната над всички, които се трудят за делото на Семинарията.
Сега стоим пред обновената сграда на пансиона. Преди една година с решение на Министерския съвет , на Софийската семинария бяха отпуснати средства за ремонта й. Изказвам личната си и на цялата Семинария благодарност към премиера Бойко Борисов, който припозна в нашето дело общобългарска кауза. Отправям благодарност и към г-н Янко Шумков управител на сторителната фирма „Стреза“, г-н Георги Тодоров управител на надзорна фирма Техникъл консулт и не на последно място на архитектите г-н и г-жа Мечкуеви. По такъв начин Премиерът и всички, които участваха в това начинание, застават редом с предците ни, които далновидно са давали всичко за да обучат и образоват своите деца. Вярвам, че нашите възпитаници, които ще живеят в това красиво и благоустроено здание, с признателност ще предадат напред семинарския девиз „ Вярвай в Бога, обичай България!”.
Ваше Светейшество, скъпи гости,
Под покрова на преподобни Йоан Рилски се учат, живеят и се формират като личности поколения български младежи, немалко от които продължават по пътя на свещенството, някои се насочват към монашеството, а трети намират своето призвание на други поприща. За всички тях обаче Семинарията остава техен втори дом. Днес празнуваме паметта на свети Йоан, който е наш общ отец. Нека по неговото молитвено застъпничество, с вдъхновение от подвига му Софийската духовна семинария и занапред бъде дом за всички, които търсят просветата в Христовото евангелие!
Снимки: Емил Добрев
и Николай Кирилов – ученик XII кл.